Историята на хляба

Стоейки пред нас всеки ден и бъдейки неизменна част от нашата закуска, обяд и вечеря, не си даваме сметка колко история e вплетенa пред очите ни. Изготвянето на хляб е едно от най-старите занимания, а самият хляб един от най-старите продукти в човешката история. Една от теориите за създаване на първите урбанистични селища и градове, са именно появата на житниците – зърнените резерви.

Според мнението на историци и археолози, хлябът бил открит преди повече от 15 хил. години. В каменната ера, нашите предци са се хранели със сурово зърно. В последствие, дали неволно или не, се научили да го стриват и полученото брашно да смесват с вода. Когато древните хора открили огъня, започнали да пекат първите питки.

Но за истински хлебопекари се считат древните египтяни. По време на строежа на египетските пирамиди, съвсем случайно бил забравен къс суров хляб в една от гробниците. Специфичната температура и влажност предизвикали вкисване (втасване), което след изпичане, карало хляба невероятно да бухва. Името на самия хляб е било дадено от древните гърци – „клибанос“, трансформирано до неузнаваемост е преминало в хляб, хлеб, хлиб, лейб.

В културата на българина, хлябът винаги е бил свещен и незаменим. Самата дума хляб е в основата на думата храна и изхранване. Но хлябът в бита на българина, освен за ежедневно изхранване и оцеляване, се явява и съществена част от обредите. Върху обредния хляб се изобразява символиката и смисъла на празника. Хлябът съдържа идеите за раждането, умирането и възкресението.

Чрез хляба, всички хора стоящи на трапезата общуват помежду си, споделят едни ценности, една участ, един дом и една съдба. Стават по-единни. Смята се, че той е душата и в тази връзка питата трябва да се разчупва, вместо да се реже.
 

Оказа се, обаче че национален български хляб нямаме. Авторството на погачата си поделят арабската пита и руският кравай, тутманикът е турски, козунакът – румънски, евреите си имат хала, баницата е отроче на лазанята и гръцкото хачипури. Взели сме от всеки народ по нещо, попроменили сме някои съставки, опростили сме някои рецепти и сме внесли български привкус в сътвореното. Интересна закономерност бива забелязана – колкото по на юг отиваме, толкова по-бял става хлябът. Северните народи предпочитат черен, типов и ръжен хляб.

Живейки точно по средата – между севера и юга, между изтока и запада, българите обичаме всякакъв хляб – крайно черен и крайно бял, пухкав или по-твърд, селски или по-бутиков, със семена или без, с плънка или без. Обичаме го всякакъв. Вариациите на хляба са нашите вариации. И ние, както и той, сме безкрайно разнообразни, загадъчни, омайни, одухотворени и най-важното – с древна и богата история.

Хлябът, за повечето българи винаги е бил, и е, задължително присъствие на всяка трапеза – основна част от културата и традициите на хранене.
В магазините ни предлагаме над 60 вида пресен опакован хляб. Разнообразието варира от стандартните бял, ръжен, пшеничен, царевичен през ръчен със закваска, картофен, ръжен със закваска до по-здравословните пълнозърнести варианти със семена, с различни зеленчуци, с лимец и множество други различни комбинации.

А за тези, които се притесняват от съдържанието на хляба или имат непоносимост към някоя от съставките му, ние ви предлагаме видове, различни от конвенционалните, като хлябове богати на протеини, с ниско съдържание на въглехидрати, варианти без брашно, без глутен, без мая, с ядки, семена и други.

В секция „Рецепти“ ще откриете множество  предложения за домашен хляб и тестени изделия!